Речник на Патриарх Евтимий
трьокаꙗнъ
трьокаꙗнъ
-ꙑ
прил
(1)
трьокаꙗнꙑ
Като същ. м. ед. Трижди окаяният.
Мѡстѹ ꙋбо бжⷭтвною слою раꙁсѣдшѹ се, ть̏ трьѡкааны съ вьсѣмь вонꙿствѡⷨ въ рѣцѣ ѹдав се ꙗкоже ногда грьды ѻнь фараѡнь
Конст
426v.11