Речник на Патриарх Евтимий
трьокаꙗнъ  
трьокаꙗнъ -ꙑ прил (1) трьокаꙗнꙑ Като същ. м. ед. Трижди окаяният. Мѡстѹ ꙋбо бжⷭтвною слою раꙁсѣдшѹ се, ть̏ трьѡкааны съ вьсѣмь вонꙿствѡⷨ въ рѣцѣ ѹдав се ꙗкоже ногда грьды ѻнь фараѡнь Конст 426v.11