Речник на Патриарх Евтимий
теодоръ  
теодоръ -а м ЛИ (7) 1. Теодор Тирон – християнски светец-воин, великомъченик. послат м въ скорѣ своѫ помощь, ꙗко да же въ семь ѕвѣр жвѫщаго побѣждѫ дїавѡла, ꙗкоже ногда сподобль єс свѧтаго своего ѹгоднка Ѳеѡдѡра Мих 177.12 свѧтых велкомѫенкъ: Геѡргїа, Дмтрїа, Ѳеодѡра, м꙯  въсѣх свѧтых мѫенкꙿ ЛЙЗ 287.3 2. Теодор Мопсуестийки – ранновизантийски църковен деятел и писател. проклнат же въсе єреткы. арїа г͠лю  евнѻмїа • савелїа же  македонїа. аполнарїа  ѻргена,  съпсанїа хь • Ѳеѡⷣра мопсꙋєстїскаго  несторїа ѹенка єго ИМ 164r.15 3. Теодор Студит – игумен в манастира Студион в Константинопол (759–826), теолог и писател. Еще же  светѣ̆шага Ѳеѡдора, гѹмена Стѹдї̆скаго  сповѣднка, въ срѣдѹ првест нѹжда, къ Навꙿкратїю преꙁвтерѹ о двоебраї  троебраї пшѹща Антим 246.3 прѣподобных богоносных ѡтьцъ нашх: Антѡнїа, Еѵѳѵмїа, Саввѫ, Онѹфрїа, Аѳанасїа Аѳѡнскаго, Ѳеодѡра Стѹдта  въсѣх прѣподобных ЛЙЗ 287.6 4. Теодор – военачалник на цар Калоян, пренесъл мощите на Св. Филотея в Търновград. мь же наѧлствовааше Ѳеодѡрь нѣкто, мѫжь благоговѣнь  ьстень, благоьствꙿ же  вѣрень Филот 96.27 Ѳеодѡр же съ въсѣмь вѡнꙿствомь, ьстнѣ въꙁемь боголюбеꙁныѧ мѡщ, дѣше пѫтемь, радѹѧ сѧ  лкъствѹѧ Филот 97.11