Речник на Патриарх Евтимий
сꙑновьнъ  
сꙑновьнъ -ꙑ прил притеж (1) Синовен. // Който се отнася до Сина като една от божествените ипостаси. ѡтцꙋ ѹбо въ своствѣ ѡтьстѣмь, сынѹ же въ сво̆ствѣ сыновнѣмь ЙП 187.4