Речник на Патриарх Евтимий
сꙑновьнъ
сꙑновьнъ
-ꙑ
прил
притеж
(1)
Синовен.
// Който се отнася до Сина като една от божествените ипостаси.
ѡтцꙋ ѹбо въ своствѣ ѡтьстѣмь, сынѹ же въ сво̆ствѣ сыновнѣмь
ЙП
187.4