Речник на Патриарх Евтимий
съставъ  
съставъ -а м (11) 1. Природа, същност. послѣжⷣе же ѿц͠ь гл͠а намь сн͠ѡмь свомь, мꙿже  вѣкы сътвор. же сы̏  сїанїе славы  ѡбраꙁь състава его Конст 429v.3 Не сѹщѹ ꙁлѡбѣ съставѹ, ꙗкоже вѣрѹемь, како въ ꙁлобѹ неѹдобь двжнї, на ꙁлобѹ двжм бывше I Никод 209.24 же ест(ь) сїанїе славы твоеѫ  обраꙁъ състава твоего ЛОглаш 380.16 2. Естество. Аще нбⷭны л͠кь бѣ ємѹⷤ по съставꙋ слѻво съедн се, не б тлѣнꙿнь  съмрьтꙿн  ꙁемльⷩ. нбⷭнї бѡ жтел, нетлѣнн сѹⷮ  бесмрьтн ИМ 165v.12  како, раꙁлнымь ѹбо съставѡм въ ꙁлобѹ кѹпно мыслн быше I Никод 209.27 ꙁлѡбѣ ѹбо съставь нже навыкохѡм, нже прѣдаемь, сама бо собою прїеть съставь I Никод 210.1, 2 3. Съставна част, съставка. Ѥст(ь) же вѣра ѹповаемыхь съставь I Никод 219.21 4. Стихия, елемент.  аще єднодвжна мысль въсе състав вънеꙁаапѹ проде I Никод 209.29 аще єднодвжнаа мысль вънеꙁаапѹ въсе състав. аще не сѹщѹ двжѹщѹ I Никод 210.35 5. Ипостас. Владыко господ, боже сламь, же въ трїех съставѣх  въ едномъ славмы̆ ест(ь)ствѣ МС 351.3