Речник на Патриарх Евтимий
съпрсносѫщьнъ  
съпрсносѫщьнъ -ꙑ прил (4) Който съсъществува вечно (епитет за всяко едно от лицата на Троицата). С͠на же б͠жїа, съпрсносѹщна  єдносѹщна  нераꙁдѣлна ѡ͠цѹ  с͠томѹ д͠хѹ єдногласно т͠і с͠тї ѡ͠ц сповѣдаше Конст 430v.38 І̇͠с Х͠с б͠жї прѣвъꙁлюблнны  съпрⷭносꙋщны с͠нь Нед 606v.25 Непостжмы̆ боже, слове отца  дѹха свѧтагѡ, едносꙋщне, сопрсносꙋщне  нераꙁдѣлне Яков 329.31 Същото значение и в Яков 323.30.