Речник на Патриарх Евтимий
съпастельнъ  
съпастельнъ -ꙑ прил (8) 1. Който се отнася до Спасителя. съ ѹсръдїемь мнѡгоⷨ сп͠стелны ꙁыскат грѻбь Конст 432v.9 Сї ѹбѻ врътьпь въ нмꙿже жвоносны  сп͠стелны сп͠сѡвь бѣше грѡбь, въ глъбнѹ ѕѣлѡ скопавше Конст 432v.20 а ꙗко сп͠сѡвѹ поътоше с͠тго въскр͠сенїа цр͠кѡвь,  сп͠стелны грѡбь Конст 437r.12 2. Спасителен. ꙗко подражанїю с͠пстелные т стрⷭт мое недостоные т рабы мѹенїе сътвор Нед 609r.13 къ смь  на кранїевѣ голгоѳꙋ,  ѻ семь ѿ сп͠стельнаго подвжемь д͠ха Конст 432v.13  пожвь въ мрѣ семь, даст(ь) повелѣнїа спастелнаа ЛОглаш 380.29 Същото значение и в I Никод 209.12 Яков 314.4.