Речник на Патриарх Евтимий
съобьщьнкъ
съобьщьнкъ
-а
м
(1)
Съобщник, съучастник.
ꙗко да въ молбѫ подвгнеть въсѧ своѧ съсѣды дрѹгы ѡкръстныѧ, ꙗко єднограднкы, ꙗко съѡбещнкы
ЙП
201.28