Речник на Патриарх Евтимий
съмѣрт  
съмѣрт -съмѣрѭ -съмѣрш св (12) Смиря.  даже до крⷭта  съмрьт себе смѣрвша,  ꙁа рабы въкѹшьша съмръть Нед 603v.16 съмѣренъ, -ꙑ Като прил. Смирен. прꙁр на мѧ смѣренѫѧ твоѫ рабѫ Филот 86.18 въсѣмь въжⷣелѣньнь. кротькь. бл͠гопрстѹпьнь. тхь. ѕѣлѡ млⷭтвь. правдосѹдь. смѣрень. Конст 437v.35 сподобвы̆ нас, смѣреных  недосто̆ных рабь свох,  въ ас сї̆ стат прѣд славоѫ свѧтаго твоего жрътьвнка СЙЗ 361.1 Същата употреба и във Филот 94.6 Нед 610r.39 ЛОглаш 375.5 375.20 378.27. съмѣренъ, -ꙑ Нищожен. бѡгы нарете стѹканнаа. хꙿже вещь смѣрена же  беꙁдѹшна Нед 607v.12 съмѣренаꙗ Като същ. ср. мн. Дребните, незначителните неща. же на высокых жвѫ̆  на смѣренаа прꙁраѫ СЙЗ 362.12 же на высѡкых жвы̆  на смѣренаа прꙁраѫ СВВ 400.11