Речник на Патриарх Евтимий
съмрьтоносьнъ
съмрьтоносьнъ
-ꙑ
прил
(3)
1. Който причинява смърт, смъртоносен.
мр͠тв вьсаьскы прѣбыше, ꙗко да не дроꙷѕї тⷯѣ съмрьтоноснаⷶго прѣмѹⷮ ꙗда
ИМ
173v.13
мнѡгым же ѻтравам напоше его съмрьтносным
Конст
427v.5
2. Който води към гибел.
нескѹсна сѫщ того къꙁнемь, вѣровавш, повнѫ сѧ съмрътоносномꙋ съвѣтѹ
Филот
79.9