Речник на Патриарх Евтимий
съврьшт  
съврьшт -съврьшѫ -съврьшш св (20) 1. Направя, извърша.  жертвꙋ, ꙗже самь ѡсвѧтвь  совершвь благодатїю Хрста твоегѡ  натїемь пресвѧтагѡ дѹха, прїм Яков 328.13 ~сѧ Само 3 л. Изпълни се, извърши се. Соедн сѧ  ѡсвѧт сѧ  соверш сѧ танственнаѧ жертва господа  бога Яков 330.13 2. Отслужа.  прїдоше въ велкоменты градь мⷭца маїа а͠і.  бжⷭтвнѹю съвръшвше въс кѹпно слѹжбѹ Конст 431v.5 Срⷱѣ въ трї на деⷭты, ꙁакѻннꙋю тогда пасхꙋ съврьш ИМ 170r.11 Егда же хощет свѧщеннкъ прꙁват свѧтаго дѹха  съвръшт свѧтыѧ дары ЛЙЗ 299.12 Същото значение и в Яков 312.25 314.12. ~сѧ Само 3 л. Извърши се, отслужи се.  сце ѻбновлнїа съвръш се праꙁнкь, въ трдесетное лѣто бл͠гоъстваго ц͠ра кѡнстантіна Конст 437r.10 3. Свърша, завърша. Сїа въса  множашаа схь, въ вьсее пеⷮдесетнце седмыхь недѣлꙗхь ꙁавѣща  съвръш Конст 438r.30 є влⷣкѡ въсѣхь б͠е въседрьжтелю  г͠ І͠ѵ Х͠е. съвръш мое теенїе Нед 610r.29  егда раꙁѹмѣет, ꙗко съвръш молтвѫ, абїе глаголеть ЛЙЗ 295.11 Същото значение и в Конст 438v.28 II Никод 221.6 СВВ 391.26 402.2. ~сѧ Свърша (се). На ѹтрѣ же, бож(ь)стъвно̆ съвръшвш сѧ слꙋжбѣ, бѣше царь въ радост Филот 96.12 Събѡрѹ же съвръшвшѹ се.  ѻблена бывш стннѣшм лъжа Конст 430v.28 Ѡтвръꙁе сѧ  съвръш сѧ, елко по наше̆ слѣ, Хрсте, боже нашь, твоего съмотренїа таньство ЛОглаш 389.14 4. Навърша. Аꙁ бо вдѣх отроѧ, не ѹ доспѣло дванадесѧте съвръшт лѣт II Никод 222.13 5. Направя съвършен, усъвършенствам. ꙁвѣст х въ вѣрѣ, ѹтвръд въ надежд, съвръш въ любв СВВ 397.3