Речник на Патриарх Евтимий
съврьшенѣ  
съврьшенѣ нареч (2) Съвършено, напълно. Аꙁ бо вдѣх отроѧ, не ѹ доспѣло дванадесѧте съвръшт лѣт. дѣвцѫ съвръшенѣ растлвшее II Никод 222.13  нас сподоб прѣт съвръшеннѣ лѣта сего ѡбхожденїе МИнд.1-2 350.4