Речник на Патриарх Евтимий
страдальць  
страдальць -а м (5) Страдалец, мъченик. абїе двны̆ страдалець, меь напрасно ꙁвлъкь, многолѫкавнѫѧ  ꙁлѫѧ того ѡтсѣе главѫ Мих 178.2 ꙗко свѧта похвалѣемь, съ праведным ꙗко праведна, съ страдалцы ꙗко страдалца Мих 179.28 (2) много пае семѹ добломѹ страдалцѹ , въ правдѫ рещ, кромѣ кръве мѫенкѹ достоть юдт сѧ ЙП 184.4 Същото значение и в Мих 180.9