Речник на Патриарх Евтимий
стенане
стенане
-ꙗ
ср
(7)
Стенание, въздишка.
ѿ срⷣца ѧстаа спꙋщаѫщ стенанїа
Петк
77v.25
естаа стенанїа тѡплые сльꙁы, съ сцевым спѹщааше гласы
ИМ
162v.14
сънѡве же тво бѡдеже стенанїа бѫдѫт
Филот
82.31
Същото значение и в
Петк
77r.3
Филот
83.1
94.14
МЕ1-3
340.3.