Речник на Патриарх Евтимий
свѧттельнъ  
свѧттельнъ -ꙑ прил (1) Светителски, който подобава на светец. Потаемь  свѧтыѧ свѧтыхь мѡщ, ꙗко свѧттелнѫ  цѣлебнѫ ѡт бога премшхь благод(ѣ)ть ЙП 187.20