Речник на Патриарх Евтимий
свѣтѧ
свѣтѧ
-ѧ
прил
(1)
Който свети.
свѣтѧщаꙗ
Като същ. ср. мн. Светила.
Сл͠нце же кѹпно лѹна въса ꙗже по н͠бс свѣтещаа, съ многою слѹжеⷮ красотою, бл͠гонїемь, непрѣстаннымь сїающе свѣтѡ
Конст
424r.19