Речник на Патриарх Евтимий
своствьнъ  
своствьнъ -ꙑ прил (4) Свойствен, присъщ. ꙗко ѹма ꙁртелное же  раꙁсꙋдтелное сво̆ствьно ст(ь) боговдные дѹше I Никод 216.23 сво̆стьвно же нѣкако богѹ ловѣьство, ꙗко носеще въ себѣ наелоѡбраꙁномꙋ подражанїе I Никод 220.9 своствьное Като същ. ср. ед. Присъщото. достотꙿ бо въсакомꙋ  въсако съхрант богов сво̆стьвное I Никод 220.13 своствьнаꙗ Като същ. ср. мн. Качества, отличителни белези. Свостьвнаа же томѹ ѿ б͠а дарованнаа сїа бѣше. мѹжьствѡⷨ свѣтьль въ вьсеⷨ • храбрь дш͠ею Конст 437v.25