Речник на Патриарх Евтимий
рмьскъ
рмьскъ
-ꙑ
прил
(11)
1. Римски, който се отнася до Рим.
мнѡѕ же ѿ наротыхь рмꙿскыхь молнїа къ велкомѹ послаахꙋ кѡнстантінѹ
Конст
425v.37
Граждане же ꙗко сїа вдѣше рмꙿсцї, веселїа спльнше се прѣмнѡгаго, рѹцѣ на н͠бо въꙁдѣваахѹ. въторое сл͠нце бжⷭтвнаго нарцаахѹ кѡнстантіна
Конст
426v.20
Неъствы же маѯентїе ꙗко бжⷭтвнаго кѡнстантіна въ італїꙋ пршъⷣша ѹвѣдѣ, рмꙿское ꙁведе вѡнꙿство
Конст
426r.15
Същото значение и в
Конст
428r.4
427v.8
428v.32
432r.21.
рмьскаꙗ
Като същ. ср. мн. Гражданите на Рим.
Сътеенїю же въсенароднѹмѹ бывшꙋ, свѣтлѣ рмскаа кѡнстантіна въспрїмаахѹ
Конст
426v.23
рмьскъ градъ
Рим.
Смь ѹбѻ сце съдѣанѡⷨ, рмꙿскомѹ градѹ въса дарова пръвꙿства
Конст
426v.30
2. Латински.
рмꙿскым словесы смь побѣжда кѡнстантіне велещѹ
Конст
426r.25
Таже посрѣдѣ града, велко побѣдно въꙁⷣвже ꙁнаменїе, словесы рмꙿскым напсавь
Конст
426v.33