Речник на Патриарх Евтимий
радоване  
радоване -ꙗ ср (4) Радост. самь прїде  сп͠се нась. г͠ь б͠ь въсел правдѹ  радованїе прѣⷣ въсѣм єꙁыкы Конст 439r.16  въꙁыде до домѹ божїа въ гласѣ радѡванїа  сповѣданїа шѹма праꙁднѹѫщх Мих 178.23  сполн ꙋста наша похвалы  радованїѧ  ср(ъ)дце сладост  веселїѧ Яков 331.20 Същото значение и в I Никод 213.36.