Речник на Патриарх Евтимий
пѹстꙑньнъ  
пѹстꙑньнъ -ꙑ прил (11) Пустинен, който се отнася до пустиня. въсѣхъ абїе ꙋтав сѧ. рѡдтелѧ кꙋпно  сърѡⷣнкы. рабъ же  рабынь, пꙋстынное съ тъщанїемъ постже нѣдрѡ Петк 76r.25 пꙋстынножтелꙿнце, мѫдрыхь дѣвь съжтелнце, Ісѹсова невѣсто, грълце пꙋстннаа, поꙁлащеннаа дѹхомь Филот 97.27 Сїа пѹстын дарованїа. с пѹстынн плод Кипр 226.8. Същото значение и в Петк 76v.26 77v.25 ЙР 9.13 13.30 18.25 Филот 94.6 232.16. сѣдѣне пѹстꙑньное Отшелничество, пустинничество.  вдѣхь вною сѣдѣнїа пѹстыннаго събранїа цр(ъ)кѡвнаго себе ѡтсѣкше Кипр 232.11.