Речник на Патриарх Евтимий
пѹстꙑньножтельнца
пѹстꙑньножтельнца
-ѧ
ж
(1)
Която живее в пусти места, отшелница.
стаа гѡлѫбце поꙁлащеннаа с͠тмь дх͠омь. дв͠естъвнаа похвалѡ. пꙋстыннож́телнце. агг͠лѡмь събесѣднце
Петк
81r.16
скрънѣа Хрстова рабо, добрѡдѣтѣлны̆ доме, дѹха свѧтаго жлще, пꙋстынножтелꙿнце, мѫдрыхь дѣвь съжтелнце
Филот
97.26
прѣподобнѫѧ Параскев царствовавшѫѧ ꙁде н(ы)нѣ въбѫдѫщемь царствѹѫщѫѧ Ѳеѡфанѫ, Фїлѡѳеѫ пѹстынножтелнцѫ
ЙП
201.33