Речник на Патриарх Евтимий
пѹстꙑнелюбьнъ
пѹстꙑнелюбьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който обича пустинята, безлюдните места.
Павлова съретнка, добрѡдѣтѣлӗ скровще, трѫбѫ доброгласнѫѧ, славїа пѣснваго, лѣстовцѫ благоглаголвѫѧ, грълцѫ пѹстнелюбнѫѧ
ЙП
201.13