Речник на Патриарх Евтимий
прѣѹдьнъ
прѣѹдьнъ
-ꙑ
прил
(1)
прѣѹдьное
Като същ. ср. ед. Нещо чудно, изумително, удивително.
же велкое прѣюдное въсѣмь недоꙋменное съдѣавы̆, еже дат еднорѡднааго своего сына ꙁа невъꙁблагод(ѣ)тных нас нераꙁѹмных
МИнд.1-2
348.9