Речник на Патриарх Евтимий
прѣхвальнъ  
прѣхвальнъ -ꙑ прил (5) Достоен за възхвала, всехвален. недѣлꙗ въ мⷱнцахь прѣхвалнаа • ꙁⷱа́ х͠ѹ ꙋневѣщенаа д͠ва • нескврьннаа голѹбца • бжⷭтвны дѡмь • добродѣтѣл хранло Нед 604v.15 въ нхꙿже бѣ єгѵ̈птѣннь пафнѹтїе, мѹжь юⷣтворьць  с͠ть •  бл͠женѣшї спїрїдѡнь.  же въ юдесеⷯ прѣхвалны нколае мѵ̈рꙿскы Конст 430r.36 цр(ь)ковнаа красота  ꙋтврьжденїе ты ꙗв се, прѣхвалнаа, просвѣтлѣвае конце, поющее ꙋсрьдно твою паметь вьсегда Теоф 257.9 Същото значение и в Теоф 257.31 261.26.