Речник на Патриарх Евтимий
прѣскврьньнъ  
прѣскврьньнъ -ꙑ прил (3) Скверен, нечестив. Сце ѹбо маѯентїю прѣскврьннѣшомѹ въ рмѣ прѣбывающѹ, ꙗвѣ быⷭ въсѣмь того неъстїе Конст 425v.35 мнѡгы  бессльны х͠ва рад сповѣданїа, раꙁлнымь прѣдасть мѹкамь прѣлѹкаваго дїавола прѣскврънны ѹенкь Конст 428r.36 прѣскврьньнꙑ Като същ. м. ед. Нечестивец.  ꙗко крⷭтное ꙁнаменїе прѣⷣдѹще томѹ въ срѣтенїе прѣскврънны ѹꙁрѣвь, повелѣ въсѣмь же хытрѣ стрѣлꙗт вѣдѹщмь Конст 427v.21