Речник на Патриарх Евтимий
прѣотьць
прѣотьць
-а
м
(4)
Праотец, прародител.
реⷱ бѡ прѣѡ͠цемь. въ ньже д͠нь аще сънѣсте ѿ дрѣва, бѹдете ꙗкоже бѡѕ вѣдеще добро ꙁло
Нед
608r.4
Нъ вѣньнѹю поьсть прѣдпрїемь, благословень сть пръвы̆ бракь, се ꙗвѣ ѡт прѣѡтца нашего Адама
Антим
247.26
Еще прносм т словеснѫѧ сѫ слꙋжбѫ ѡ же въ вѣрѣ повшїх прѣѡтцех, отцех, патрїархѡх, пророкѡх, апостолѡх, еѵаг͠гелїстох, мѫенкѡх
СЙЗ
369.15
Същото значение и в
ЛОглаш
382.28.