Речник на Патриарх Евтимий
прѣмрьнъ  
прѣмрьнъ -ꙑ прил (4) Който е над света, неземен, небесен. под м͠т под. под вь прѣмрнаа селенїа. вь нб͠сныѧ сѣн. вь свѣтлоⷭ ст͠хъ. вь радоⷭ неꙁгл͠аннѫѧ Петк 82r.16 пѡдвгь добры подвѕа се. теенїе скона. вѣрѹ съблюде • тѣмꙿже  въ прѣмрные прѣсел се ны. въ гѻрнї ієрлⷭмь Конст 439r.18 къ смь  тѣмь самѣмь вѣдѣт свое слы же  осїанїа  свое свещенное  прѣмрное благоѹкрашенїе I Никод 207.18 Същото значение и в Теоф 268.20.