Речник на Патриарх Евтимий
прѣльстт  
прѣльстт -прѣльщѫ -прѣльстш св (11) Измамя, заблудя, прелъстя, съблазня.  побѣдѫ дарова въсемꙋ ловѣьствꙋ, не тъїѫ мѫжьскомѹ рѡдѹ, нѫ  женскомѹ, еже попрат  до конца нꙁлагат ꙁлѹ наѧлнка врага, же въ ра женѫ прѣльствшаго Филот 79.24 ѹсмѡтршѧ ѡбщїмь съвѣтомь въ малѣ себе ѡт мра ѡтлѫт  въ ѹеднен жт. боѫще сѧ, да не кто ѡт ꙁлых  растлѣнных ловѣкь тѣх прѣльстть Филот 83.30 не могы ꙁрѣт въ таковыⷯ толкыⷯ б͠лгыⷯ кыпеща л͠ка, прѣлъстїю того ꙁапьнь надежⷣею прѣльствь бжⷭтва Нед 608r.3 Същото значение и в ИМ 168r.6 Филот 79.7 Конст 428v.6 Нед 608r.6 I Никод 210.22. прѣльствꙑ Като същ. м. ед. Този, който е прелъстил, съблазнил; прелъстилият, съблазнилият. прѣподобнаа Ѳеѡфано, бо вь постѣх  молтвах тѣло ꙋведла ес  же Евꙋ вь ра прѣльствшаго свом сльꙁам ꙋдавла ес Теоф 260.1 прѣльщенꙑ Като прил. Прелъстеният, съблазненият. цр͠квы въꙁⷣвгль єс х͠ѹ б͠ѹ нашемꙋ. прѣлъщеные ѻбратль ес. бѣснꙋющїх се сцѣлль ес. Ересемь къꙁны раꙁорль ес ИМ 174v.22 Нѫ прѣслѹшавша тебе, стннаго бога, съꙁдавшаго ,  льстїѫ ꙁьмїевоѫ прѣльщена, ѹмръщвена же свомь емѹ прѣстѫпленїемь, ꙁгна егѡ ЛОглаш 380.2