Речник на Патриарх Евтимий
прѣкрасьнъ  
прѣкрасьнъ -ꙑ прил (4) Прекрасен, красив.  къ цртⷭвꙋѫщѡмꙋ пршеⷣш градꙋ, вь бж͠їа слова прѣкрасны прїде храмъ Петк 77v.22 на нмꙿже бл͠женаа єлена прѣкраснꙋ съꙁда цр͠кѡвь, въ высѡтѹ же  длъготѹ ѻловоⷨ покрывш Конст 434v.30 Мхалъ, славны̆ вѡевода, ꙁрѧдны̆ храбѡрнкь, благоьстїа твръды̆ стлъпъ, непобѣдмы̆ ѡрѫжнкь, прѣкраснаа ѕвѣꙁда Мих 173.2 прѣкрасьное Като същ. ср. ед. Очарование. Ѕѣлѡ бѡ ѡт благорѡдных  нарѡтых сы̆, въсѣм вѣдомь бѣ  ꙁа прѣкрасное лѣпѡты  въꙁраста въ вѡнскы̆ ꙁбрает сѧ нь , тако прѣбываѧ Мих 173.16