Речник на Патриарх Евтимий
прѣдълежат  
прѣдълежат -прѣдълежѫ -прѣдълежш несв (14) 1. Намирам се/съм пред, стоя пред. намꙿ же н͠нꙗ въ вынѹ прѣⷣлежⷮ стⷭрстръпце паметь. ъстнї пѡдвѕ. славное трьжьство Нед 604v.6 Се прⷣлѣжть тѣло мое тебѣ • мѹ. стрѹж. пал. на сънѣдь прѣдажⷣⷣь ѕвѣремь.  поⷣбнаа смь єлка аще хощеш твор, аꙁ бо дѡломь не пожрѹ Нед 606r.20 прѣдълежѧ Като прил. Положен отпред/пред, принесен, подаден. прїт дѹхѹ благод(ѣ)т твоеѫ на ны  на прѣдлежѫщѫѧ дары сїѫ  на въсѧ люд твоѫ СЙЗ 365.27 просм, нспосл дѹхъ тво̆ свѧты̆ на нас  на прѣдлежѫщѫѧ дары сѫ СЙЗ 368.24 на немже еднорѡдны̆ тво̆ сынь  богъ нашь рад прѣдлежѫщїхь странных поваеть таньстьвь СВВ 399.5 Същата употреба и в ЛОглаш 382.12 385.9 Яков 323.27 324.7 327.16. 2. Предстоя. Егда осѣнть се пакы рад въскрьсенїа наше ст(ь)ство, тогда ѡбщї̆ о боѕѣ съставт се праꙁнкь, ꙗко єдно  тожде прѣдлежат въсѣмь веселїе I Никод 220.21 прѣдълежѧщаꙗ Като същ. ср. мн. Предстоящото. Ты ѹбо, владыко, прѣдлежѫщаа въсѣмь намь въ благое раствор по которагожде свое̆ потрѣбѣ СЙЗ 372.4 прѣдълежѧ Като прил. Предстоящ. Нѫ ѹбо еже о добрѡдѣтѣл слово конецъ непостжень мать, мнѣ же слово къ прѣдлежѫщо̆ внѣ дръꙁаеть  добрѡдѣтѣл мѫжа понѫждаѫт мѧ глаголат ЙП 183.5 Сїа ѹбо тъгда съдѣашѧ сѧ  конець прѧшѧ, нам же къ прѣдлежѫщо̆ внѣ достоть обратт слово Мих 172.25