Речник на Патриарх Евтимий
прѣблаженъ
прѣблаженъ
-ꙑ
прил
(5)
Във висша степен блажен.
Ст͠аа же въ стнѹ прѣбл͠женаа єлена неꙁг͠ланные спльнш се радост, бл͠годарьстьвные ѿ срⷣца въꙁслааше къ б͠ѹ пѣсн
Конст
433v.38
Славно жтїе твое, Ѳеѡфано прѣблаженаа, слава нескаꙁанаа; царца бо бысть на ꙁемл,
Теоф
257.26
царце, кь вьсѣмь вь кꙋпѣ нщїмь ꙋбогымь, растовш ѡблно ꙁлато свое, прѣблаженаа
Теоф
269.4
Същото значение и в
Теоф
269.8
270.22.