Речник на Патриарх Евтимий
прьвобраьнъ
прьвобраьнъ
-ꙑ
прил
(2)
Като същ. м. мн. Които сключват брак за първи път.
Ꙗко невъꙁбранно ст(ь) о съетанїѡхь хь, ѹбѡ достотꙿ л вѣнават ꙗкоже прьвобраныхь, л н
Антим
246.11
ѡт тол невъꙁбранꙗемѹ быт ємѹ ꙗст съ бравшм се, ꙗкоже съ пръвобраным
Антим
248.24