Речник на Патриарх Евтимий
прострат  
прострат -простраѭ -простраеш несв (5) 1. Простирам, разпростирам, протягам.  то м проее въ дльготѫ прострат словѡ.  слова слышателемъ ꙋсръдїе ꙁагражⷣат Петк 75r.25 въсѣмь єꙁыкѡⷨ  народѡⷨ бл͠гоподателнѹ прострааше деснцѹ въсѣмь ѻблно въсаподавае Конст 435v.36 ~сѧ (себе) 1. Разпространявам се. не могы же тръпѣт на мнѡѕѣ семꙋ прострат се съмѹщенїю  млъвѣ, повелѣ псанїа по въсѹдꙋ въсѣмь напсат ц͠рквамь повелѣвающаа сце Конст 436v.2 2. Устремявам се, насочвам се.  аще ѹбѡ въ настоещемь добрѡтꙋ съблюдеⷨ д͠шевнꙋю, бѹдⷮꙋ намь сїа тѣлесна въ лѹьшѣмь въꙁмьꙁдѣваема ѡбраꙁѣ,  ꙗкоⷤ юность въ прѣⷣнꙗа вынѹ прострающ се ИМ 162r.11 Аще бѡ не б множае долнх простраль себе  раꙁѹмѣль, не б прблжл се богѹ I Никод 211.24