Речник на Патриарх Евтимий
проꙁт  
проꙁт -проꙁдѫ -проꙁдеш св (7) 1. Произляза, стана, появя се, изляза наяве.  мнѡга же на достонослышателꙿна справлнїа сътвор. ꙗже аще по дробнⷹ повѣствоват наьнеⷨ ѕѣлѡ въ дльготꙋ проꙁыдⷮе слово ИМ 163r.30 нъ раⷣующ се съгласѹю  въ коньць ꙁвест тъщѹ се, донꙿдеже єже ѻ б͠ѕѣ съєдннїе въ свѣть проꙁыдеть Конст 432r.2 нъ да въса ѻставльше, на наело рожⷣенїю прѣдѣмь •  вдмь ѿ кѹдꙋ въ свѣть проꙁыде  како въ жтїе таковаа прїде  кто рожⷣше  въсптавше Нед 604v.21 Същото значение и в Нед 608r.19. 2. Разпространя се, разчуя се. Семꙋ же ѹжасномꙋ юдесы по въсѹдꙋ проꙁьшьⷣшѹ, съ мнѡжашею вѣрою  ѹсрьдїеⷨ вьс прхѻжⷣаахꙋ ИМ 173v.17 3. (До)стигна. Тъїю бѡ съпротвное добрѡмꙋ сконавает се, єгоже ст(ь)ство ѡтнѹдь непрїетно ст(ь) горꙿшаго, къ непрѣходмомꙋ же  необьдръжномꙋ благѹ проꙁыдеть I Никод 220.8 кь свѣта невещестьвнаго покою прблж се, кь немꙋже проꙁыт желааше, кь мрꙿскомꙋ покою не вьꙁврат се, ьстнаа Теоф 267.14