Речник на Патриарх Евтимий
прѧщат сѧ  
прѧщат сѧ -прѧщаѭ сѧ -прѧщаеш сѧ несв (23) 1. Ставам участник, вземам участие. ста себѣ съблюда̆ въ вꙿсем  не праща̆ сѧ грѣсѣх тѹждх II Никод 222.23 2. Причестявам се, приобщавам се към Светите тайни чрез причастието. Желають аг͠гел прещат се пльт  кръв Хрстовѣ, ꙗкоже нашемѹ дарова се ст(ь)ствѹ,  въ на таковаа I Никод 215.23 не сѹщї же под ꙁапрѣщенїемь  свободѹ ѡт дѹховнка мѹщмь  въ пѹстынꙗхь далнїхь жвѹщмь власть мѣт, вънгда хотеть. прещат се сам собою Кипр 234.5. Еже да не въ сѫд  осѫжденїе бѫдет м прѧщенїе свѧтых твох та̆нъ, господ, нѫ въ сцѣленїе дѹш  тѣлѹ, –  тако прѧщает сѧ же въ рѫцѣ дръжмѫѧ ѧст(ь) съ страхом  въсѣцѣмь ѡпаством ЛЙЗ 303.12 Същото значение и в Антим 244.29 ЛЙЗ 303.16 303.23 303.24 304.10 СЙЗ 364.1 СВВ 400.13 401.3 401.9 ЛОглаш 382.24 386.19 388.9 Яков 324.23 324.26 330.23. прѧщаѭще сѧ Като същ. м. мн. Тези, които се причестяват; причестяващите се. Ꙗко быт прѧщаѫщмꙿ сѧ въ бьдрѡсть дѹш, въ ѡставленїе грѣхѡмъ, въ прѡбщенїе свѧтаго твоего дѹха, въ спльненїецарьствїа небеснаго СЙЗ 369.11 3. Приемам (храна). въ же д͠нь пѡстѡмъ  бдѣнїемъ себе ꙋдрѫаѫщ. пꙋстынное же былїе прїѧщаѫ сѧ.  се скарѧдѣ же  хꙋдѣ Петк 76v.27