Речник на Патриарх Евтимий
пртѣкат  
пртѣкат -пртѣкаѭ -пртѣкаеш несв (5) 1. Притичвам, дотичвам.  ꙗкоⷤ себе нкакоⷤ въ прѣднꙗа дꙋщꙋ раꙁ҄смотр, на б͠гомте͠рь себе въꙁлож,  есто к тое пртѣкааше храмꙋ. естаа стенанїа  тѡплые сльꙁы, съ сцевым спѹщааше гласы ИМ 162v.13 2. Прибягвам, обръщам се. Аще бѡ  съгрѣшхѡмь, нѫ пакы пртѣкаемъ к тебѣ, благомꙋ владыцѣ МС 351.11 пртѣкаѭще сѧ Като същ. м. мн. Тези, които се стичат; стичащите се.  прїнесше полѡжшѫ вь црⷦв ц͠рьстѣ, деⷤ  до дн͠ешнѣгѡ лежть дн͠е. раꙁлна сцѣленїа подаваѫщ же съ вѣрѡѫ  любѡві̇ѧ къ тѡ славнѣ пртѣкаѫщⷨ рацѣ Петк 81r.1 Ѡт тол ѹбо даже  дон(ы)нѣ прѣбываеть тѣло єго цѣло  въсѣьскы тл непрѧстно, сцѣленїа творѧ раꙁлнаа же съ вѣроѫ къ немѹ пртѣкаѫщїмь ЙП 197.6 3. Присъединявам се, приобщавам се. велко бѻ беꙁꙋмїе ⷭ єже вѣдѣт комꙋ стнѹ  не пртѣкат къ н ИМ 172r.6