Речник на Патриарх Евтимий
проꙁволене
проꙁволене
-ꙗ
ср
(7)
Желание, воля, волеизлеяние.
не тако малод͠шнаа аꙁ недоблстьвна, ꙗкоже мѹкам покорт се сѣтовно сътворт мое проꙁволнїе
Нед
609v.32
не продасть вѣрѫ, неѧть быст(ь) врагь стнѣ навѣты, не раслаб сѧ проꙁволенїемь, ръвенїе къ ръвенїꙋ прлож ретꙿ къ рет, ѹсръдствова по вѣрѣ
ЙП
199.6
тако междосѡбнаа сїа брань въ дѹш съставлꙗет се, ратꙋемѣ надежд паметїю, ꙗко ꙁлѣ наѹвш проꙁволенїе
I Никод
217.28
Същото значение и в
ИМ
168r.23
I Никод
217.17
217.23
Теоф
261.6.