Речник на Патриарх Евтимий
прѧстьнъ  
прѧстьнъ -ꙑ прил (2) Изложен на тление. ꙗко ѹбѡ ракѫ ѡтвръꙁше, вдѣшѧ тѣло прѣподобнаго цѣло въсѣьскы  въсѣкоѫ тлѧ нкакоже прѧстно. благовонїе же спѹщаѫще ЙР 21.15 прѧстьное Като същ. ср. ед. Причастие. Како, ꙗкоже нѣцї глаголють, лшенїю престнаго быт по же ѡт сѹдѹ ошъствїю, єгоже рад ѹподобт се мысльным дѹша желателнаго I Никод 214.24