Речник на Патриарх Евтимий
прснъ  
прснъ -ꙑ прил (7) 1. Истински. Молю се вамь с͠тѣшї мо ѡц͠, аще ѻбрѣтоⷯ блⷣгть прѣⷣ вам, ѹтвръдте въ ме любовь ꙗкⷪ въ прснаго вамь с͠на Конст 431r.34 Прснаа – глаголѧщ – Хрстова рабо, несквръннаа невѣсто, стаа голѫбце, дѹха свѧтаго обтѣл, Хрстѹ рателнце. пѹстыпнаа грълце Филот 94.3 Сѹдїа г͠ла. мнѡгаа ѻставль, пожр богѡмꙿ,  прїмеш ѿ нхь мнѡгое въꙁмъꙁдїе  ъсть,  мене ѡ͠ца прснаго въмѣнш Нед 606v.30 Същото значение и в ИМ 172v.14.v 2. Близък, приближен. потат же с͠тхь мощ ꙗко б͠жїⷯ прсныⷯ ѹгоднкь. такожⷣе же  вьса цркⷪвнаа прѣданїа ИМ 164r.12  пеалїѫ беꙁмѣрноѫ съдръжм, въсеслꙿнаго бога прꙁываахѫ на помощь  того прсныѧ ѹгѡднкы Филот 93.23  не по мнѡѕѣх д(ь)нех ꙁдрава того въ своа ѡтпꙋст, славѧща  благодарѧща бога  того прснѫѧ въ въсемь ѹгоднцѫ Филот 95.17