Речник на Патриарх Евтимий
прсносѫщьнъ
прсносѫщьнъ
-ꙑ
прил
(2)
Вечно съществуващ, вечен.
нъ въсе въсѣⷯ с͠тыхь съслѡвїе, немлъное въспѣваюⷮ славослѡвїе, ѿ прсносѹщнаго его свѣта лѹам нескаꙁанным ѻꙁарают се
Конст
424r.17
Ѡ бож(ь)ственнаѧ ходатӑце богꙋ ловѣкѡмъ, смреннꙋю сїю молтвꙋ мою богꙋ сынꙋ своемꙋ прнес радост прсносꙋщныѧ мене сподоб
Яков
334.20