Речник на Патриарх Евтимий
прснопомьнмъ  
прснопомьнмъ -ꙑ прил (8) Който се помни винаги, незабравим. Вѣроваахѹ же  въ ъстны крⷭть,  ѹсръдно цѣловаахѹ  покланꙗюще се,  кѡнстантіна прснопомнмаго побѣдтелꙗ славеще Конст 427r.16 Сего рад молм те, пѣснословещмь ꙗсно вьсеьстнꙋю  прснопомнмꙋю т паметь дарꙋ̆ ѡставленїе грѣхомь  велїю млость Теоф 259.21 Хотѧ бо ꙁыт на волнѫѧ  прснопомнмѫѧ  жвѡтворнѫѧ своѫ съмрьть, въ нѡщь, въ нѧже прѣдасть себе ꙁа мрскы̆ жвѡть ЛОглаш 381.10 Същото значение и в Конст 429r.17 Теоф 257.22 265.15 271.10 272.15.