Речник на Патриарх Евтимий
пробрѣст  
пробрѣст -пробрѧщѫ -пробрѧщеш св (4) Придобия, спечеля. н же юноше ѿрѣвае. н старца гнꙋшает се. нь старце ꙗко старꙿцъ любть.  юноше ѻбьємлⷮ. въсѣ въсѣмь подаеⷮ, да вьсе прѡбрещеⷮ ИМ 174r.21 Сего бѡ рад  ѡтрекѡсте сѧ  въсѣ ѹметы въмѣнсте, да дѹха прѡбрѧщете  съ блаженноѫ Фїлоѳеѫ въндете въ небесны̆ рътѡгъ Филот 99.19 Смь въс божьстъвнымь ѡꙁарвше сѧ дѹхомь, по Павлѹ ꙋметы въмѣншѧ вещнаа, ꙗко дѹха єдного прѡбрѧщѫть ЙП 182.8 Същото значение и в ЙП 183.22.