Речник на Патриарх Евтимий
прблжат сѧ  
прблжат сѧ -прблжаѭ сѧ -прблжаеш сѧ несв (11) Приближавам се, наближавам. Наѧⷮ же смраⷣ ꙁхѡдт беꙁмѣренъ. ꙗко не вьꙁмощ нкѡмꙋ же мнѫт же блꙁъ тꙋ прблжаѫщм сѧ пѫтемь Петк 78v.20 Богородтелнца кь градꙋ Вѳлеемꙋ прблжает се ꙗсно породт владыкꙋ вьсаьскымь, тѣмже то̆ сьгласно вьꙁꙋпїемь Теоф 266.9 Същото значение и във Филот 92.12 97.19 Теоф 272.3 СЙЗ 364.11 ЛОглаш 376.2 382.7 Яков 320.6. прблжаѧ сѧ Като прил. Приближаващ се, близък. нъ понже нь нь по аг͠гелѣхь б͠в прблжающꙿ се кромѣ с͠тльскаго нѣсть, желанїе мѣю мнѡго аще мощно б Конст 436r.2 прблжаѭще сѧ Като същ. м. мн. Тези, които се приближават; приближаващите се. Прїм нас прблжаѫщх сѧ свѧтомѹ твоемѹ жрьтьвнкѹ по множьствѹ млост твоеѫ ЛОглаш 377.8