Речник на Патриарх Евтимий
пощѧдѣт  
пощѧдѣт -пощѧждѫ -пощѧдш св (6) Пощадя, пожаля. Боже – глаголѧщ – въседръжтелю, пощѫд съꙁданїе свое  не остав на мнѡѕѣ томт сѧ Филот 88.3 нже смь беꙁвѣстїемь доволн быше, нъ  на болшее бѣсѡванїе себе не пощедѣше. трѣбще бѻ тѹ сътворше Конст 432v.28  поклон се богѡмь,  т простетꙿ т єлка на нхь похѹл. ѕѣло бо млⷭтв сѹть  пощедетꙿ т юнѡсть Нед 605v.7 Същото значение и в Нед 605v.21 606v.23 606v.24.