Речник на Патриарх Евтимий
пост  
пост -поьтѫ -поьтеш св (22) 1. Почета, окажа почит. Каділы же  арѡматы бл͠говѡнным мощ поьтше, погребѻше ъстнѣ же  бл͠гоьствнѣ ИМ 173r.29 Ст͠го же патрїарха макарїа мнѡгым дарꙿм поьть, въꙁврат се къ своемѹ с͠нѹ  велкомѹ въ ц͠рехь кѡнстантінѹ Конст 435r.12 Егоже бо свѧтаа тро̆ца поьте, въсѣьскых ных не трѣбѹеть похваль Мих 173.7 Същото значение и в Петк 74r.27 75r.8 Филот 79.19 91.10 93.1 Конст 428v.40 431v.26 437r.11 438r.28 438v.31 ЛОглаш 379.28 МЕп 341.4 МБлаг 344.7. поьтꙑ Като същ. м. ед. Този, който е почел, почелият.  ѻстав поътꙿшаго ,  ѿстѹп ѿ своего блⷣгтлꙗ.  пръвѣе ѹбо же въ полатѣ болꙗры ѿгна Конст 428r.31 поьтенꙑ Като същ. м. ед. Този, който е почетен; почетеният. Кто не въжделѣеть же блⷣгтїю поьтеномѹ Конст 438v.29 2. Удостоя, възнаградя. кѡнстѣ бѣ же кѡнста анепсе клавдїевь. же прѣжⷣе аврїлїана црⷭтвовавшаго, трвꙋна санѡмь поътень Конст 424v.8 нъ  севрь  маѯїмїнь, ксарꙿскыⷨ поътен бѣше санѡⷨ Конст 425v.25  въ пръвые ѹбо десетце праꙁнкь, пръваго своего с͠на кѡнстантіна црⷭтвїа поете санѡмь Конст 436r.34 Същото значение и в Конст 436r.37.