Речник на Патриарх Евтимий
похꙑтт  
похꙑтт -похꙑщѫ -похꙑтш св (1) Похитя, открадна. Вон бѡ же съ кѡнстантінѡⷨ бывше  єлц на бран ѹгонеꙁѹше, ꙗко своего ѹвѣдѣше ц͠ра дръжма  на ꙁакланїе готовма, ѻта пршъⷣше  ѻрѹжїа перꙿскаа похытвше Конст 425r.41