Речник на Патриарх Евтимий
потопъ  
потопъ -а м (4) Потоп, наводнение. Ты єс Нѡевь кѡвегь, спаст хотѧ ѡт потопа грѣховнаго весь мръ Мих 171.24 ꙁбав, господ, град съ̆  въсѣкъ град  странѫ ѡт гладѣ, гꙋбтельства, трѫса, потѡпа, ѡгнѣ, меа бран ЛОглаш 384.28 Съхран град нашь  въсѣкь град  странѫ ѡт гладѣ, гѹбтельства, трѫса, потѡпа, огнѣ, меа МИнд.1-2 347.1 Същото значение и в Яков 327.1.