Речник на Патриарх Евтимий
послѹшьнъ  
послѹшьнъ -ꙑ прил (4) Послушен, предан. Которы ц͠рь толко въꙁлюблнь быⷭ, ꙗко  по съмрът вонꙿство послѹшно мѣт Конст 439r.2 послѹшьное Като същ. ср. ед. Властта над поданиците. Сїа  сцеваа кѡнста къ вьсѣмь ꙁгл͠авь, въсе послѹшное сн͠ѡв прѣдасть Конст 425r.23 послѹшьнаꙗ Като същ. ср. мн. Поданиците, подвластните.  въсемѹ рмꙿскомѹ наелꙿствѹ самодръжьць кѡнстантінь ѹстро се, въса въ весел бѣше црⷭкаа же  послѹшнаа Конст 428r.6 послѹшьн Като същ. м. мн. Поданиците, подвластните. ꙁаконы же  ѻбыае б͠ѹ ѕѣлѡ любъꙁные постав. градовѡⷨ. вѡемь. послѹшнымь. кнеѕемь. цр͠квамь •  на въса бл͠гоьствнѣ ѹꙁаконополож Конст 438r.3