Речник на Патриарх Евтимий
порокъ  
порокъ -а м (6) 1. Недостатък, порок. тѡ ꙋкрасстѣ сѧ лантѣ тво ꙗко грълц. се ес добра скрънѣа моа, се ес добра,  порѡка нⷭѣ вь тебѣ Петк 82v.6 Се ес добра скрънꙗа моа се ес добра  порока нѣсть въ тебѣ Нед 605r.18 Се ес добра. скрьнꙗа моа, се ес добра,  порока нѣст(ь) въ тебѣ Кипр 228.16. Същото значение и в Нед 611r.20 Теоф 265.15. 2. Порицание, укор. Мѹжьстьвна бѻ того вдеще  храбра въ бранеⷯ, не смѣахѹ ꙗвѣ свою ѻбьꙗвт къꙁнь. на слные же того послаахꙋ бран, єда како тамо ѹбїень бывь, ти̏ пѡрока ѹбѣгнѹть Конст 424v.38 .