Речник на Патриарх Евтимий
поностI
поност
-поношѫ
-поносш
св
несв
(3)
Хуля, упреквам; подигравам се/похуля, упрекна; подиграя се.
Въ лѣпотѫ ѹбо кто намъ поносль бы, ꙗко не тъїѫ о дѡбрых лѣнвѣ мѧщмъ нерадвѣ
ЙР
5.4
не понѻстꙿ бѡ намь ѻ ꙋсрьдї, нь помощꙸ подасть съпоспѣшть рѹковѻⷣствꙋеть къ стнныⷨ скаꙁанїѻмь
ИМ
162v.3
то подѡбаетъ гл͠ат кѡлкѡ ꙋкѡрена быⷭ понѡсма ѿ нⷯ бема, ꙗко да не такожⷣе дрꙋгоц сътвортъ
Петк
76r.4