Речник на Патриарх Евтимий
покорене  
покорене -ꙗ ср (4) Покорност, покорство, послушание, подчинение, смирение.  б͠в бл͠годарьстьвные въꙁслааше пѣсн.  того архїереꙋ въсакѡ покоренїе покаꙁовааше же  подааше.  дары раꙁлные  наа въса ꙗже томꙋ потрѣбнаа въсегⷣа послааше ИМ 172r.22 напса же  къ вьсѣмь властеⷨ дръжавы свое, н въ есѡмꙿже ѻбдѣт цр͠кѡвь, нъ въсакѹ прїаꙁнь  покоренїе тѣмь подаат Конст 431v.28 Прведенѣ же ст͠ѣ въпрашаема бѣше  нѹдма покорт се  пожрѣт дѡлоⷨ • ѻнѹ же ꙗко непрѣклоннѹ раꙁѹмѣ, ѿлагааше ѻждае покоренїе Нед 606r.10 Същото значение и в ИМ 173r.17.